Ротацията ще бъде голямо предизвикателство. Много въпроси ще трябва да намерят

Ротацията ще бъде огромно предизвикателство. Много въпроси ще би трябвало да намерят отговор – ще има ли съдружно споразумение; ще има ли написана обновена управническа програма; кои министри ще бъдат сменени; ще има ли към този момент политически лица измежду тях? Всеки един от тези въпроси ще породи напрежение.
Въпреки това обаче, няма да стигнем до разпад на ръководството. Никой в сглобката няма интерес от нови избори. Като в сложен брак – ще се карат, ще се ненавиждат на моменти, само че ще живеят дружно. Това съобщи пред „ “ политологът и съосновател на проучвателен център „ Тренд “ Димитър Ганев.
„ Президентът Радев няма да остане политически въздържан след края на мандата си. В момента той се нарежда като съпротива и опция на болшинството в Народното събрание, натрупа политически капитал, който да употребява за възможен собствен политически план. Но този път няма да стане по този начин да легитимира някой, както направи с „ Продължаваме промяната “, и хората да тръгнат след различен “, разяснява той.
Ето какво сподели още политологът пред „ Флагман “:
– Как бихте обобщили политическата година за България?
– Съвсем неотдавна публикувахме данни за оценката на българите за отминаващата 2023 година и упованията за идната година. Това, което отчитаме, е, че се връщат равнищата на оптимизъм от 2019 година – годината преди Ковид. Минаха няколко тежки години – пандемия, дълбока политическа рецесия, висока инфлация, война в Украйна.
Като че ли тази година е първата, която е малко по-спокойна. Ковид към този момент го няма или по-точно не е толкоз рисков, инфлацията се успокои, а политическата рецесия наподобява най-малко краткотрайно решена.
– Кой/кои действително управлява(т) страната сега?
– Бивши политически съперници, които към момента не желаят да си признаят и да одобряват ролята си на сътрудници.
– Кой прокарва по-добре ползите и задачите си все още – ГЕРБ, ПП-ДБ или Движение за права и свободи?
– И трите обединения в някакъв смисъл. Политическа партия с 36 депутати държат съвсем цялата изпълнителна власт. Демократична България прокараха конституционна промяна, която беше техен главен приоритет от основаването на обединението. ГЕРБ и Движение за права и свободи излязоха от политическата изолираност и станаха допустим сътрудник за довчерашните си най-големи политически съперници.
– Какви са електоралните трендове? Спря ли спадът при ПП-ДБ след първичния потрес от „ сглобката “ с ГЕРБ (и ДПС)?
– ПП-ДБ претърпяха спад от няколко процентни пункта незабавно след съставянето на кабинета. И това беше предстоящо и обикновено. От юли месец насам не записваме някаква електорална динамичност. Но това е по този начин най-много тъй като партиите останаха да разчитат единствено на твърдите си ядра.
Привидно картината е статична, само че не напълно. Все по-малко българи декларират, че биха дали своят вот и в случай че през днешния ден имаше избори, изборната интензивност щеше да е даже по-ниска от изборите през април и октомври, когато беше рекордно ниска. Електоралната външна страна избира да си стои у дома, вместо да излезе и да гласоподава. Това отваря огромно поле за нов огромен политически състезател.
– Очаквате ли съществени проблеми сред ГЕРБ и ПП-ДБ при ротацията през март и от какъв темперамент?
– Ротацията без подозрение ще бъде огромно предизвикателство. Много въпроси ще би трябвало да намерят отговор – ще има ли съдружно споразумение; ще има ли написана обновена управническа програма; кои министри ще бъдат сменени; ще има ли към този момент политически лица измежду тях?
Всеки един от тези въпроси ще породи напрежение. Въпреки това обаче, няма да стигнем до разпад на ръководството. Никой в сглобката няма интерес от нови избори. Като в сложен брак – ще се карат, ще се ненавиждат на моменти, само че ще живеят дружно.
– Поправките в Конституцията са факт. Предстоят кадровите назначения във Висш съдебен съвет и регулаторите. Да чакаме ли основни промени в тяхната работа? Или по-скоро няма да се стигне до съгласие и „ сглобката “ ще се разпадне преди този момент?
– Ще се схванат за Висш съдебен съвет и регулаторите. Трудно, само че ще съумеят. Добре си дават сметка, че мандатите там са дълги и че след живота на сглобката, посредством регулаторите и Висш съдебен съвет партиите от болшинството ще продължат да имат политическо въздействие през тях. Изборите, както споделих, не са им алтернатива.
– Какви изненади и последици очаквате от евроизборите през пролетта?
– Евроизборите обичайно са тези с най-ниска интензивност. Не виждам учредения това да бъде друго през юни. Дори считам, че интензивността ще е най-ниската, която сме виждали. При такава обстановка картината може да наподобява друго – обичайно при доста ниска интензивност партиите с по-твърди ядра имат релативно по-висока тежест.
– Задава ли се опция на „ сглобката “?
– Засега не. Но се натрупа напрежение. Доверието към кабинета е ниско. Партиите, които съставляват сглобката, нямат сериозен капацитет за растеж. Въпрос на време е да се появи опция от някъде.
– Променя ли се ролята на президента Румен Радев? Каква е неговата дълготрайна „ игра “ съгласно Вас?
– Президентът Радев няма да остане политически въздържан след края на мандата си. В момента той се нарежда като съпротива и опция на болшинството в Народното събрание, натрупа политически капитал, който да употребява за възможен собствен политически план. Но този път няма да стане по този начин да легитимира някой, както направи с „ Продължаваме промяната “, и хората да тръгнат след различен.
Ако Радев има късмет за политически пробив, би трябвало той да е отпред. Лично. А до края на мандата си има още 3 години. Това е доста време. Много вода ще изтече.